Въображението ми ти нарисуваСпонтанно ореол,Сепнах се,И им казах на боговетеДа не бързат още с тебе. *** Там, на изоставен кораб,Закотвен за дъното на океана,Капитанът е жив череп,Арендатор на аквариумЗа човешки души,Оплетени в мрежите му-капани,Отворили в морето рани. Ти си там и сияешОтвъд тленното,И чакаш жребият пакДа те хвърли в открити води,Чакаш сякаш вечност,А вечносттаКъм себе…

Винаги има мотивиЗа бягство или бой,В огъня виждаШепота на своя океан. Дете на пламъците,Причина или следствиеЗа наследство или бедствие,Асиметричен танцьорВ дома на пустинния червей. Не ще залага свободата сиВ игри с кукловоди-модератори,Волно се лута между кошери на стършелиИ без да ги търси, вратите отваряНа лабиринт с древни мъчения и награди,Там отново вярва, че всичко може…

Мале, ако почна да пишаКакто куче в парка търси хранаКакто котки се топлят гръб до гръб върху капака на угасена колаКакто звукът на счупена машина възбужда, весели и Видът на рухващи структури още радости твори, Мале, ако почна да пишаКакто падат есен листатаИ както те поглъща чудовище мъглата,Както мъжки водни кончета раждат наведнъж стотици деца,Както сляп…

Надеждата е изпито и повърнато времепред екрана на блуждаещо несъзнание,изгубило досег с реалността, Минувача, който тайно си представячесто забелязани лица,на случайни хора от случайна улица,с които сключват ръцевъв вечността на някоя следобедна пейка, Тя се смее в сянката на въпроса за честта,за героизма и дълговете,игра на победители и победенив цинични измерениякрепи се на надеждата,за живот…

Седнал съми гледам как метеоритен дъждудря птици в полети перата им падат тихи,като снежинки. За птиците това се случитолкова впезапно,че не усетиха болка,докато долу сред отломкитедеца събираха перата ими ги вплитаха в корони,танцувайки,имитирайки песните,които са вече само техни собствени –няма ги онези,които имитират. Безброй жълъдиостанаха без своите верни носачи,а насекоми разяждаха листата на пролет,и въздухът…

Пия изворна вода,Седя на пейка в парка,Радвам се на песента на птицитеИ докато тътря се спокойно из града,Мисля си за тебе,Все за теб! Във вкъщи е свещен покой,На топло сме и готвим на котлона с годеницата,Прегръдките ни топли няма койДа влезе да разтури, зная,Ала макар и в РаяМислите ми пак към теб се стичат,Все към…

„С една горилапролет неправиш“,поучаваше ме Професоркатасъс своя чип нос.„Да, но нека не се забравя,че тя вдъхнови най-многомаймунитеда сменят зоопарка“,вирнах аз собствения си нос,изпъчил гърди,и развях джобното си знаменце,с цветове разрязаниот прави линиии с гербът на горилата,размахала десница. * * * По стар нов обичайсе обличахме отновоофициалнои заговорихме твърдона Вие,всяка професия стана уважавана,извор на неплокатимо реноме,така…