Стара белодробна клиника,изоставена от пет години,осъмна в ноемврийски денс дим в комина Времето се бе завърналокомпресирано в чугунените печки,препълнени стаи със сметсега преливаха в игри и смешки Нелегално окупиран социален център,хора анархистично общност отново метър по метър,хоп, безплатен магазин “остави или вземи”,и всичко на дарение завинаги – от манджи до концерти Кварталът засия в процепите…

Въображението ми ти нарисуваСпонтанно ореол,Сепнах се,И им казах на боговетеДа не бързат още с тебе. *** Там, на изоставен кораб,Закотвен за дъното на океана,Капитанът е жив череп,Арендатор на аквариумЗа човешки души,Оплетени в мрежите му-капани,Отворили в морето рани. Ти си там и сияешОтвъд тленното,И чакаш жребият пакДа те хвърли в открити води,Чакаш сякаш вечност,А вечносттаКъм себе…

Винаги имат мотивиЗа бягство или бой,В огъня виждатШепота на своя океан. Деца на огъня –Причина или следствиеЗа наследство или бедствие,Асиметрични танцьориВ дома на пустинния червей. Не играят на рулеткаС кукловоди-алгоритми,Волно лутат семежду стършелни кошери Изпадат отвъд врати без търсене,Нови лабиринти с мъчения и награди,Сляпата вяра, че всичко може да се изглади –Това е, което ги…

Мале, ако почна да пишаКакто куче в парка търси хранаКакто котки се топлят гръб до гръб върху капака на угасена колаКакто звукът на счупена машина възбужда, весели и Видът на рухващи структури още радости твори, Мале, ако почна да пишаКакто падат есен листатаИ както те поглъща чудовище мъглата,Както мъжки водни кончета раждат наведнъж стотици деца,Както сляп…

Надеждата е изпито и повърнато времепред екрана на блуждаещо несъзнание,изгубило досег с реалността, Минувача, който тайно си представячесто забелязани лица,на случайни хора от случайна улица,с които сключват ръцевъв вечността на някоя следобедна пейка, Тя се смее в сянката на въпроса за честта,за героизма и дълговете,игра на победители и победенив цинични измерениякрепи се на надеждата,за живот…

Седнал съми гледам как метеоритен дъждудря птици в полети перата им падат тихи,като снежинки. За птиците това се случитолкова впезапно,че не усетиха болка,докато долу сред отломкитедеца събираха перата ими ги вплитаха в корони,танцувайки,имитирайки песните,които са вече само техни собствени –няма ги онези,които имитират. Безброй жълъдиостанаха без своите верни носачи,а насекоми разяждаха листата на пролет,и въздухът…

Пия изворна вода,Седя на пейка в парка,Радвам се на песента на птицитеИ докато тътря се спокойно из града,Мисля си за тебе,Все за теб! Във вкъщи е свещен покой,На топло сме и готвим на котлона с годеницата,Прегръдките ни топли няма койДа влезе да разтури, зная,Ала макар и в РаяМислите ми пак към теб се стичат,Все към…