“В чашата ми има извънземен”,
написал бе някой върху салфетката до нея.

Празничната софра беше полуприбрана, 
както и ситите й гости.
От днес ни остана само утре,
да си измием зъбите
и да разходя кучето.
Някой попита ли за цвета на мечтите ни?
За мириса?

Мисля си за вас,
които пораснахте от ръцете на детето,
рисуващо само и единствено
извънземни.
Забравиха ви заради едно чуждо парче торта
и сега сте свободни
да ближете сладолед от асфалта.

От контейнерът на ъгъла излезе
малкият Никола,
изяде половин сграда 
и утоли жаждата си в голямата локва в парка.
Когато го попитаха за цвета на мечтите му,
само се навъси, понеже не знаеше да говори,
но въпроса за мириса разбра
интуитивно.
Той не беше извънземен.

Не разбрах дали от коледната софра,
съм изял храната за размисъл,
вероятно знаят само специалисти
в стомашно-чревно отделение.
Написах на друга салфетка,
“Оглеждайте се за извънземни в тоалетната!”

На изпроводяк,
отидох да сипя едно на малкия Никола,
белким проговори.