Пъпки на цвятПропряват своя път през порите ми,Летен плод обещаватАко ги оставя да зреятПод лъчите на погледа ти, А ти ме гледаш точно над повърхността на водата,Коренът ми шава отдолу като водна змия вморето,Нелогичен страх,Дълбоко потопен в играта,Заобиколен от тъмни храсти,Дребни хищници,Замислям се,Отлагам края на историята,Съспенс натиска гърдите миИ дъхът ми плитко се вълнува. Трябва…

Началото е мрак в мъглата,Едничък лъч към негоИзстрелва се от мене,Присвил колене носен от морето,Без очи,Без съзнание,Като в утробата. После проблясъци,Детски крясъциИ пясъчни игрища,Кукли, кубчета Лего, камъчета,неразбиране и рев,Като 25-ти кадър прокрадват се невидимо,Отпечатъци,Някъде зад клепачите миЗавъртат днес виенско колелоОт безразборни, изкривениФакти-илюстрации. Оттам някъде успявам да проследяИсторията на моето съзнание,А днес мозъчната ми кораИзпадна в…

Понякога душата ми треперии не мога да я спра…ядрото става нестабилно,разкъсвано от гравитационни сили,едната тегли към Голямото Нищо,другата – все по-навътре,към пулсиращия център,който заплашва да се превърнев зейнала,чудовищна паст,а азсъс солени сълзи и последенпоглед към звездите,скрити зад топло-студениялунен блясък,ще падна като в кратер,в черна дупка,когато колабира собствената ми звезда. Гледам в ръцете си за решение,но…

През листа прозират петнатаот старите опити да погледнапрез него, навътре в себе си,задушени от бягствотов различни сюжети, животиподобни, но и контрапунктна моя,там видях две огледални лица –моя близнак, който не съществува,и аз – неговия близнак,който не съществувам. Видях пак страхаот уязвимост,изроден в рефлексана посягаща ръка,извърната дума,премълчани чувстваи вътрешната борбада ги изкажеш и да спасишсвета на…