Плюшеното приятелче на кучето ми
Губи пълнежа си в любовната игра.
През дупка в гърба го възстановявам,
за да има и за утре.

Най-добрият ми другар страда,
Страдам и аз, от разстоянието,
С което думите ми го приближиха до голота
и го отдалечиха от мен.

Днес съм външния облик на демона,
Утре ще си сам с него в утробата,
Но и този пакостник ще се роди,
с прегръдка и мляко няма да се плаши повече.

Докато трае твоята буря,
Аз чакам мълчанието да разтреби
И попълвам изгубеното през дупка в гърба си,
за да имаш и за после.

Когато ти мине
Само повикай неволята –
Аз съм навсякъде с тебе.