Пожелах мира
И заплатих за него с болезнената истина.
Дадох, без да получавам.
Не остана миг дори да се изповядам пред себе си.
Нито да посадя луковица за светлото бъдеще.

Побеснях от липсата на покрив,
Макар и на моменти да си бяхме първи другари
С дъжда в обувките ми.
Когато и нежната ласка на любимата
Се превърна в изнасилване,
Разбрах какво е да те лишат от истинските ти проблеми.

Върнете си ми ги! Веднага!
Да се оправим и вземете болничния лист в замяна –
Утре ще бъда на поста си само в своето тяло.

Време е за пост,
Тамян
И сънища на дневна светлина.