Началото е мрак в мъглата,
Едничък лъч към него
Изстрелва се от мене,
Присвил колене носен от морето,
Без очи,
Без съзнание,
Като в утробата.

После проблясъци,
Детски крясъци
И пясъчни игрища,
Кукли, кубчета Лего, камъчета,
неразбиране и рев,
Като 25-ти кадър прокрадват се невидимо,
Отпечатъци,
Някъде зад клепачите ми
Завъртат днес виенско колело
От безразборни, изкривени
Факти-илюстрации.

Оттам някъде успявам да проследя
Историята на моето съзнание,
А днес мозъчната ми кора
Изпадна в самосъзерцание,
Опипва и напряга ту една,
Ту друга гънка,
Но нещо друго – кое? –
Ми припомня,
Че мисленето е враг на действието,
А решенията на всеки проблем са тъй явни
Щом се заслушам наравно,
Както горе, така и долу,
Че даже и въпросът за началото
Придобива очертания.

Какво се ражда в едно невръстно съзнание?
Има ли там и друго,
Надиндивидуално, прединдивидуално
Създание?

Не търпение, а абсолютна неподвижност
Ме отвеждат към извора на всяко действие.
Сякаш изтичат водите ми
и нова звезда тлееща
В този миг на път е
Да се появи.
Откривам в себе си утроба
И там на топка звяр
На зряла възраст,
Дракон чака своя ред да се роди,
Фантазия е, нали?

Пясъчният часовник е вече с главата си
Надолу,
Отброява времето до появата на супернова
От радост и болка,
Със звездата и една черна дупка,
Ин и Ян,
Хаос и равновесие,
А вие питате ли се,
Спомените от началото къде са ви?