Пъпки на цвят
Пропряват своя път през порите ми,
Летен плод обещават
Ако ги оставя да зреят
Под лъчите на погледа ти,

А ти ме гледаш точно над повърхността на
водата,
Коренът ми шава отдолу като водна змия в
морето,
Нелогичен страх,
Дълбоко потопен в играта,
Заобиколен от тъмни храсти,
Дребни хищници,
Замислям се,
Отлагам края на историята,
Съспенс натиска гърдите ми
И дъхът ми плитко се вълнува.

Трябва да започна отначало,
Готов да приема и малкото,
Което съм направил за себе си –
И този път ми беше недостатъчно –
И да изчистя гноясалите пъпки,
Неразлистени по лицето ми,
За да поникнат шепата други,
Оцелели в гъстата обезвъздушена
атмосфера.

Защо отдалечавам се понякога от тебе?
Нали ти ще си майка на децата ми
Или и аз вече съм се подредил редом до тях
В подслона на твоите обятия?

В тайна от себе си държа,
Още обсебен съм от мисълта,
Чувството за малоценност,
И че истинската любов просто трябва да е
Труднодостижима,
Някъде над моите възможности,
Шокират ме огромните ти порти
Разтворени,
Че аз по природа съм змия,
Преживявам статична на припек
И ловът на мишки е моята сила,
Но когато се грижа за теб, мила моя,
Израстват ми ръце, крака, крила,
И влюбваш се в мен отново,
Нещо в корема ми дава признак на живот,
Пак съм на острова
На моята метаморфоза.