Има птици,
които ядат яйца
на кърлежи
и издават
пронизителни, сякаш непрестанни
звуци,
от които ти идва
да се гръмнеш,
пък после ги виждаш
щастливи, възбудени,
смешно се клатушкат,
запътени към любимото същество,
което тъкмо са надушили,
или как стоически
седят на слънце,
а цяло ято пиленца
се блъскат в тях
тромаво или нарочно,
нападат ги с пискливи гласове,
а те спокойни,
издължили вратове,
примигват от време на време,
като да бяха въплатили
някой духовен гуру…
И такива хора познавам,
точно като тях
как живяха тоя живот
на екстремни състояния,
хем неутешимо страдаха,
хем бяха способни
от най-малкото да изпаднат
в екстаз,
сякаш божествена сила
ги бе претворила за миг
отново в деца.
Ах, как им завиждах
понякога,
аз, толкова резервиран,
всякога ми се струва,
че с доброто все и лошото
намирам,
макар и обратното да е
валидно,
умирам
за тоя техен
неподправен блясък,
знаейки, че това не мога да съм
и не че искам,
а просто съзнавам
как целият яд,
който ме отвътре смущава
е само потиснатост,
моя вреден навик,
пропита във всяко действие
несигурност, страх,
чиято обратна страна е
дързост,
отдаденост на страшни контрасти,
наваксвам си
като един ден излезна
и почна да махам от лицата
на хората техните маски
и сам се отдам
на нудизъм,
или пък с червило и молив
излизам да ви покажа,
че джендърът няма значение
и нека в училище децата
да учат за третия пол
и феминизъм
вместо да четат Вазов.
Ето, нали ви казах!
Че съм краен, краен съм,
но не като птица токачка,
която се тъпче с кърлежи
пък после, видиш ли
и тя носела в себе си
Буда!
Всички го носим,
ала вместо да ходиме боси
нахлузваме маски износени,
а как ми е писнало от идоли!
Колко е скучно днес
да слушаш за национални герои,
липсва чувството за хумор,
което 20 години по-рано
палеше автомобили наред
и обясняваха по телевизията
как става,
ала тогава бях малък,
залепен за полата на мама,
и за това сега съм хем
резервиран,
хем експлодирам,
но въпросът е в неподправеното
щастие –
да видиш един човек красив,
такъв, какъвто е,
и да се усмихнеш искрено,
макар и свенливо,
пък може после пак да завиждам
на екстровертите,
когато съм интровертен,
и на интровертите,
когато съм свиня,
поезията е спукана гума
а може би и аз съм птица Токачка?