През листа прозират петната
от старите опити да погледна
през него, навътре в себе си,
задушени от бягството
в различни сюжети, животи
подобни, но и контрапункт
на моя,
там видях две огледални лица –
моя близнак, който не съществува,
и аз – неговия близнак,
който не съществувам.

Видях пак страха
от уязвимост,
изроден в рефлекса
на посягаща ръка,
извърната дума,
премълчани чувства
и вътрешната борба
да ги изкажеш и да спасиш
света на своите мечти,
в които вярваш
в себе си,
в едно с това
тук и сега,
съзнателност и непознатото
се държат за ръка, докато си шепнат,
и се вслушват
в звуците на тишината,
спасени от опасната идея
нещата да се случват подредено,
предварително одобрени,
без повече въпроси и търсене.

Ако пък хич не може,
лесно ще се удавя
в светлините на екрана,
където падам свободно,
но всъщност само вися
във въздуха и чакам
да ми стане некомфортно от куката
в черепа ми,
чакам,
да се приземя,
да си продължа оттам, откъдето
се изоставих в хибернация,
възпалени мозъчни гънки пулсират
надрогирани с несъзнателност,
беше ми удобно и виновно,
свикнах с опиата,
докато чувствителността атрофираше
в името на чувствителността,
грижовния родител избяга,
след него остана само пакетче чипс,
а можех просто да гледам
в тавана,
потъвайки във вселени,
направени от мене за мене,
срещи с древни божества,
зад скали скрити тотеми,
срещнах там демибога на пакостта,
в съня си
разтворих бодливите челюсти
на неговата порта,
но бях разбрал вече
в сън предходен,
че съм безбожен на земята
и нямам нужда от учител,
от спасител или Буда,
неговото истинско
и нова заблуда,
когато аз побирах в себе си небе –
наполовина ден,
наполовина нощ,
два сияйни полумесеца,
които се срещнаха
над подкрива,
на който си говорим с тоя демибог.

А щом се събудя
ще се върна на улицата,
където през гърдите ми нахлува
светлина,
оставям очите си жадно да кръжат,
около мен е пълно с прашец
от разпръснати случки
за вярата в човека,
за вярата в себе си…
Вярата – това е хаоса,
а редът – той не е за смелите,
ала..
не знам как ще се справя.

Не знам как ще се справя,
когато пак почна да копая
в тъмното,
ще бъдем там двама,
несъществуващи близнаци,
мерейки един друг с поглед,
а в съня спокоен
сънувам, че съм водна птица
в полет.