Нарисувай ме
С рога и опашка

Нарисувай ме
В подземен лабиринт

Дай ми
Ключ и една загадка

Дай ми
Образ от дим

…

Басов смях
Кънти по коридорите

Обливат ме
Топли и студени вълни

Нося чук
Но не бива тук да се шуми

Излизам
Оставайки на място

Уплашен бях
Но затворих очи

…

Ето
Излиза духът през ноздрите ми

Трептящ
Синкав огнен пламък

Вратата вляво

Вратата вляво

Той отключи вратата

…

Изсипаха се влечуги на талази

Покриха стените

Донесоха тъмнината

Осени ме мисълта
Че мога да задам
Какъвто и да е въпрос
И да получа отговор

…

Ето го отговорът:

Аз съм бяла пъпна връв,
Простираща се от Нищото
Ивица звезден прах

Събери ме
В шепите си

Притисни ме
Между дланите си

Пусни ме
На кълбо

Ядрото започва да се разширява

Светлината ще ни донесе
Блаженство и забрава