“В чашата ми има извънземен”,написал бе някой върху салфетката до нея. Празничната софра беше полуприбрана, както и ситите й гости.От днес ни остана само утре,да си измием зъбите и да разходя кучето.Някой попита ли за цвета на мечтите ни? За мириса? Мисля си за вас,които пораснахте от ръцете на детето,рисуващо само и единствено извънземни.Забравиха ви заради…

Плюшеното приятелче на кучето миГуби пълнежа си в любовната игра.През дупка в гърба го възстановявам,за да има и за утре. Най-добрият ми другар страда,Страдам и аз, от разстоянието,С което думите ми го приближиха до голотаи го отдалечиха от мен. Днес съм външния облик на демона,Утре ще си сам с него в утробата,Но и този пакостник…

Кой съм аз?Някой друг,Циклон от изток,Запад, север и юг. Циклопът има ли периферно зрение,Някъде там съм и аз,Обявен за издирване От самия себе си. С всяка стъпкаСъздавам и потъпквам,Щъркел с пръчка кърпа навъртял,През рамото му се подрусвам цял. Пинг-понг, пинг-понг,Привижда ми се анакон-да,Боулинг, страйк и кеглаСе катурвам с дяволски мечти в съня. Продавам се. Продавам сеРаз,…

Нарисувай меС рога и опашка Нарисувай меВ подземен лабиринт Дай миКлюч и една загадка Дай миОбраз от дим … Басов смяхКънти по коридорите Обливат меТопли и студени вълни Нося чукНо не бива тук да се шуми ИзлизамОставайки на място Уплашен бяхНо затворих очи … ЕтоИзлиза духът през ноздрите ми ТрептящСинкав огнен пламък Вратата вляво Вратата…

Пожелах мираИ заплатих за него с болезнената истина.Дадох, без да получавам.Не остана миг дори да се изповядам пред себе си.Нито да посадя луковица за светлото бъдеще. Побеснях от липсата на покрив,Макар и на моменти да си бяхме първи другариС дъжда в обувките ми.Когато и нежната ласка на любиматаСе превърна в изнасилване,Разбрах какво е да те…

Има птици,които ядат яйцана кърлежии издаватпронизителни, сякаш непрестаннизвуци,от които ти идвада се гръмнеш,пък после ги виждашщастливи, възбудени,смешно се клатушкат,запътени към любимото същество,което тъкмо са надушили,или как стоическиседят на слънце,а цяло ято пиленцасе блъскат в тяхтромаво или нарочно,нападат ги с пискливи гласове,а те спокойни,издължили вратове,примигват от време на време,като да бяха въплатилинякой духовен гуру…И такива хора…

Пъпки на цвятПропряват своя път през порите ми,Летен плод обещаватАко ги оставя да зреятПод лъчите на погледа ти, А ти ме гледаш точно над повърхността на водата,Коренът ми шава отдолу като водна змия вморето,Нелогичен страх,Дълбоко потопен в играта,Заобиколен от тъмни храсти,Дребни хищници,Замислям се,Отлагам края на историята,Съспенс натиска гърдите миИ дъхът ми плитко се вълнува. Трябва…

Понякога душата ми треперии не мога да я спра…ядрото става нестабилно,разкъсвано от гравитационни сили,едната тегли към Голямото Нищо,другата – все по-навътре,към пулсиращия център,който заплашва да се превърнев зейнала,чудовищна паст,а азсъс солени сълзи и последенпоглед към звездите,скрити зад топло-студениялунен блясък,ще падна като в кратер,в черна дупка,когато колабира собствената ми звезда. Гледам в ръцете си за решение,но…

През листа прозират петнатаот старите опити да погледнапрез него, навътре в себе си,задушени от бягствотов различни сюжети, животиподобни, но и контрапунктна моя,там видях две огледални лица –моя близнак, който не съществува,и аз – неговия близнак,който не съществувам. Видях пак страхаот уязвимост,изроден в рефлексана посягаща ръка,извърната дума,премълчани чувстваи вътрешната борбада ги изкажеш и да спасишсвета на…