Цветето и пчелатаТанцуват Ламбада,Както хормоните ниОписват спирали,Плодът се разлага,Компост à la carte,Ще има за всички от дървото,От милиони семена покълва едно.Студ, жега, слана и омара,Водното конче изяжда комара,Но основната борба е да се роди плод,Не Хомо Сапиенс, а Човекът-Саксия,И както вятъра и компанияРазнасят семето свято,Така и той, тя, те,Не са самотни боговеНа Земята.

Искам да те погаляс длан от лайка,да предизвикам дажес прашеца си апчих,пък дано това не те откажеда дойдеш в мечтите ми замалко,където скачаме към цъфнали дърветаи се превръщаме в пчели. И аз съм като тебе честопрегърбен от невидима тъга,И утре пакняма да ни е лесно,завали ли от сърцата сяра. Вдишай ме,Вдишай ме,като любимия си цвят,и…

В началото бегърлото мизаседнало в нещо,смешка.Натиснах копчето,знаейки, че е бомба,нищо не последва,но аз съм чудовище.Млатим се с един мутант,а между нас прехвърча розова фея,безплътен ангел,прехвърлям ти моето бреме замалко.Kакъв прекрасен ден!И пак стържа на дъното.В пъкъла човек е постоянно разсеян,ти живееш с това, мила моя,а имам аз една метла,да летя с мечта.Лекар с нож!

(видео) Дарк Уей се появи от сянката на разцъфнал цвят. Дарк Уей тръгна отново по света на стоп-моушън. Дарк Уей се връща на всеки 63 години от изгнание. Дарк Уей беше контракултурно дихание. Дарк Уей разбираше как се случват нещата. Дарк Уей беше колективна халюцинация. Дарк Уей обичаше да показва бели на децата. Дарк Уей…

Видях те на една пейкаКак седиш сама и горишЕдно след друго малки листчетаДълго след като деня си бе отишъл. Падаха като вмирисани фасове,Но след миг от тях нямаше и следаИ тогава усетих, че не ги вадиш от джоб или чанта,С ръка нежно ловиш от въздуха и отстраняваш нещоПрикрито, невидимо преди това. Загледа се напред за…

Добре ли съмАз мога да заплача,Ала когато ми е злеПревръщам се в дракон,Заслепен махам със крилеИ огън лют на храчкиИзхвърлям през устата. Лоши ни прави понякога болката,А друг път – по-добри,Ще намерим ли капчица нежностВ моментите трудниСъс себе си да споделим? А ти,Макар още устата ми да пари,Докосна я тихо с устни,Да пробудят пак у…

Полупразни вагони,прибирам се от работа,всеки чака да се свърши,блуждае в точкаили чете неволно над главата сирекламите. Свирене на релси,светещи импулси,и до тях вози сеедна забравена във вагона химикалка. И докато ниезабравяме за чаканетотя спомня си ощеновините от вчера. Нечия пот и пръсти,какво е да си вкъщи в чанта,как подписваше и преписвашедокументи без значениеи как с…

Думите ти се отъркват в менкато листчета хартияпонесени от вятъра,в спирала към слънцето,където свършват като другите забравени мелодии –недостижими и вечни.

Целта принадлежи на стрелата,името на господаря,дългът на победителя,желанието на нищетата,държавата на царя,ученият на правилата. Проникновеността на лентяйте,дивото на неизвестността,богатството на споделянето,блаженството на безвремието,песента на вселената,знанието на смирения.

Пращят въглени в пещтана фона на басовия вятър,подклаждащ огън като коса,гъста, буйна,спускаща се нагорекъм черното небе,шедьовър евсяка секунда и сцена,игра на сенки,приковани погледи,един от най-древните спектаклиразиграва се,ражда се с тихия порив в телата,и не е за сън нощта,когато пращят въглени в пещтана фона на басовия вятър.

Есен, песен, мухъл, плесен.Кестен, поместен, кафяв, неизвестен.Мил, милея, одеало и чай,китка, билка, вятър, goodbye. Тостер, парно, джезве и лимон.Джапанки, кърпа, сапун, одеколон. Клаксони, лакти, влага и смог.Хамстер, кутийка, кула и шок. Вечер, студено, спирка, неон.Тихо, убежище, анцуг и дом. Свещи, книга, мисли, среднощ.Цигара, ботуши, мъглата и мост. Вода, мъртво, бездна, безкрай.Полет във нищото, празнота, край.

По пътища празни,по малки пътечки,с песни, с дъжд,в мръсни дрехи или в зной,в търсене на себе сиили в нетърсене на нищо,влюбен,объркан,търсиш лунатаи звездите,докато плуваш в морето през нощта,докато правиш салта в пясъка,докато пиеш с приятели,които ти се смеят,целуват те,разказват ти историята,която ще ти промени живота,която си знаел винаги в сърцето сии сто пъти разлиствал си,лист…

Врата изваяна от страданиеи водеща към същото,извън стаята от кънтящи камбани,адреналинът от бягствотои приканящият окървавен нож,който ми предлага ощеза всяка нова капка кръв,моментен блясък, лъч,и рана, която ще зараснев нещо друго,което не е вече рана. Макар и в бягството да нямаизбавление,да се отпусна по гръбвъв водовъртеж,да останаверен на природата,гладен, ловец, дишащ,и вкусващ надълбоко елексира,който в…

Грапав е паважът,по който денят отмина,и като с наточен ножпрорязана пътеката в нощта,тясна и тягостна за напрегнати очи,несигурни в това, което виждат. Далече е денят,зад себе си оставилжилите трептящида докоснат поривите на ветреца.Треперят, не трептят,сред мрака,неусещайки къде са. Сън не идва там, къдетооще са събрани плашилатаостри, стари,шумтейки закани.Шепотът им бързозаглъхна,идва нов,сякаш са дузина,тръгнали на лов.…