Въображението ми ти нарисува
Спонтанно ореол,
Сепнах се,
И им казах на боговете
Да не бързат още с тебе.

***

Там, на изоставен кораб,
Закотвен за дъното на океана,
Капитанът е жив череп,
Арендатор на аквариум
За човешки души,
Оплетени в мрежите му-капани,
Отворили в морето рани.

Ти си там и сияеш
Отвъд тленното,
И чакаш жребият пак
Да те хвърли в открити води,
Чакаш сякаш вечност,
А вечността
Към себе си притегляш,
Събуждаш силата у братя и сестри.

Как да те нарека затворник,
Когато ти си толкова повече
От етикета и от машината,
Която смазва колелцата си с човешки сок,
Която трепери,
С пяна на уста, в шок
Пред гордия поет и философ!

Ти си вряла вода по ръцете на душманите,
Прогаряш мухлясалата им плът,
И тях щеше да ги заболи..!
Ако бяха още живи.

А ние,
Твоите братя и сестри,
Те чакаме с отворени обятия,
Да дойдеш по своя воля
И да напишеш своята история,

Да бъдем пирати в монархическия свят,
Да се къпем в цветен аромат
И да чупим хляб,
Абдулрахман.

***

А ореолът ще те изчака,
В края на вечност твоя споделена
С котката ти и луната.