В началото бе
гърлото ми
заседнало в нещо,
смешка.
Натиснах копчето,
знаейки, че е бомба,
нищо не последва,
но аз съм чудовище.
Млатим се с един мутант,
а между нас прехвърча розова фея,
безплътен ангел,
прехвърлям ти моето бреме замалко.
Kакъв прекрасен ден!
И пак стържа на дъното.
В пъкъла човек е постоянно разсеян,
ти живееш с това, мила моя,
а имам аз една метла,
да летя с мечта.
Лекар с нож!