Спомни си младото си аз
и ми кажи какво усещаш,
Отвъд гордост и срам
там има ли любов,
обичаш ли,
разбираш ли,
приел ли си се сам?

Твоите вчера, днес и утре
свързва ги или дели ги мост,
Намерил ли си начин да изпъкнеш,
посрещайки от миналото гост?

Кажи ми, изпитва ли още имагото ти буен гняв,
Слабите подлагаш ли на съд,
Кажи ми, в стаята огледалата ти говорят ли
или мълчат?

Дуализъм или парадокс,
желаем да сме винаги силни, праведни и прави,
и го вярваме,
Макар крехкостта да ни съпътства до гроб,
вечно с нея се борим,
как да я претворим
или да я отбягваме.

Накрая пак сме твърди в смиреността си,
най-красиви сме, изпълнени от благодарност,
и дори илюзията най-много да продава,
само неосмисленото може да е срамно.