(видео)

Дарк Уей се появи от сянката на разцъфнал цвят.
Дарк Уей тръгна отново по света на стоп-моушън.
Дарк Уей се връща на всеки 63 години от изгнание.
Дарк Уей беше контракултурно дихание.
Дарк Уей разбираше как се случват нещата.
Дарк Уей беше колективна халюцинация.
Дарк Уей обичаше да показва бели на децата.

Дарк Уей беше идея,
изоставена сграда с лесен достъп или строително скеле,
плаж под моста заснет на 25-ти кадър,
звук на щурец от високата трева,
той беше права линия. 

Дарк Уей се пресича само скришом,
независимо къде по продължението му се намираш.
Той е античен, но с форма и ум на млад,
с тънка усмивка под своята козирка,
пушиш с него цигара на крайъгълен път,
сестра или брат, с които играеш на пакост или алегория,
чакай да го видиш в гръб след полунощ надолу по реката да си повтаря нещо под носа.

Дарк Уей е лек наркотик, лек наркоман,
от който пиеш сутрин и с когото пиеш вечер.

Веднъж той те взе от вас по здрач и те завлече
някъде далече, в свят на светлини и сенки,
като светещи топки,
окачени на жица в горния десен ъгъл на погледа ти.

Ти беше само по неговата сянка увлечен.
Влезе чак в устата му и оттам в още нечия,
и в още нечия,
и в още нечия
уста,
око,
цепнатина,
и изведнъж рязко
като влакче се спусна
назад и надолу по собствените си релси,
хвана се здраво за неговия метален, огледален лост от пързалка,
за да видиш през него зад себе си,
притворил си бая очи,
и през твоята, зееща уста назад се връщат всички други,
в чиито усти се беше подвизавал досега. 

Дарк Уей е ехото,
което чуваше в ушите си в последствие.
Дарк Уей беше онова,
което гробарят в главата ти мигновено се опита да зарови.
Дарк Уей, не знам, приятел си ми, нали?

Дарк Уей се засмя и почна да избледнява.
Взе да огладнява.
Обърна се с гръб към теб,
но нещо го блъсна силно назад,
удари се в гърдите ти,
нахлу чак в скелета ти.
Усещаш ли го в костите си?

Когато ти залипсвам, погледни в огледалото и три пъти кажи:

Дарк Уей.
Дарк Уей.
Дарк Уей…