Видях те на една пейка
Как седиш сама и гориш
Едно след друго малки листчета
Дълго след като деня си бе отишъл.

Падаха като вмирисани фасове,
Но след миг от тях нямаше и следа
И тогава усетих,
че не ги вадиш от джоб или чанта,
С ръка нежно ловиш от въздуха и отстраняваш нещо
Прикрито, невидимо преди това.

Загледа се напред за миг
Към нощта, която също в теб се взираше,
И под погледа й веднъж разкрит
Изрови някъде от чантата тефтера си.

Подържа го сякаш сте на гарата,
Накъде отива той и докога?
И вместо да го питаш, “А защо така?”.
Смирено почна лист по лист да белиш
Като ябълка.

Не пожела да ги гориш,
Пое в гърдите си дълбоко въздух,
Веднъж прочела всеки лист,
Подухна го, превърна го в гълъб.

Една след друга тези странни птици
Заизлизаха по непосвода като на дансинг,
Без време и без цел велика
В тъмното заграчиха и впуснаха се в танци.

Сигурно в тоя миг някой прозореца отвори,
И кресна един страшен тип, “Защо сега, бе, гадове!
За Бога!”
Но някакво вещерство тайно, вероятно,
Замислило е таз история да свърши по-приятно.

Смая се човека, извика от съня им децата,
“Вижте как танцуват и после, моля ви,
Обратно по леглата!’,
Каза, и от себе си учуден,
Качи по-малкото на рамена
И започнаха заедно да измислят на птиците
Прякори и имена.

Какво като утре рано пак ги причакват часовници,
Някъде в съня си сега птици сънуват и праведни полковници,
Някъде среднощ някому рушат се оковите,
Някъде думите й някому леко променят основите.

…

Не видях как и кога се беше прибрала,
Изгубил бях поглед в твойте истории детински,
Навярно и утре, приятелко, в магии ще вярваш,
А вечер света ще спасяваш от безчинства.


Посветено на Лора