Ха ха ха ха ха ха…
Тази маймуна отива в Рая!
По единствения известен път –
Животът в Ада,
Колко жалко.

Да се самоубия ли?
Недей!
Отпразнувай това, че си нищо!

Животът няма смисъл,
Вселената не те е родила с цел,
Ти не си воин,
Ти не си мисионер,
Ти не си сам.
Кризата е повторно раждане,
Бъди смел и объркан,
Прегърни я,
Недей подписва своя край,
Ако изчезнеш под нечие расо и идентичност
няма да е същото..
Няма да мога повече да те погледна.

Да мачкаш другите е самоубийство,
За мен ще си мъртъв,
А за близките ти вероятно няма значение,
Дали си космонавт,
Дали си неврохирург,
Обичаш ли месо
И ходиш ли на църква в неделя.
А може и да има, за жалост.
Въпросът е пред всекиго поотделно.
Въпросът е пред всички.

Въпросът не е толкова важен,
Наслаждавай се на слънцето,
На времето с любимите,
Утопията винаги ще е на хоризонта,
Докато не забравиш за нея,
Отчупи крайче от голямото нищо
И го сподели.

Чух, че
„Любовта е път от празник на празник,
Любовта е път от болка към болка“.