Кофти е да си беден,
Да живееш в барака или в къща от картон,
Хлебарки и мишки – редовния ти събеседник,
Питаш, опърпан и миришещ,
За достъп до тоалетна в ресторант.

Чешмите, избягаха от нашите площади,
Време е да хапнеш
каквото от боклука си събрал,
Ръцете все немити,
Ала стомаха цяла седмица не е болял,
Вероятно дължи се на факта,
Че изхвърляме храната вече
В опаковка от пластмаса,
Онези,
Които продаваме свобода,
За да хапнем от доставка.

Понякога летят към тебе 50 стотинки
И може би „приятелски“ съвет,
Да миеш някъде тоалетни,
Че който бачка здраво
Щял е сам да се оправя,
А може би причината е в теб?

Друг живее някъде под наем
Или в къща по наследство
Или 30-години изплаща си апартамент,
Какъв късмет,
Само срещу осем часа дневно!

И после малко следработно неплатено,
Евтино риалити и споделена жлъч,
С кафе, захар, таурин,
Бири, водки и.. Амин“!
Но и този космос е тъй малък…

Ама пък плащаш да с карта
Какво удобство, майка,
Дори и в градския транспорт,
Където ти возиш се безплатно,
вониш, контролата не ще те доближи,
Но комплексарите ще си допуснат
С нещо малко да те унижат,
докато топлиш изстудените си стави:

„Па, как така другите си плащат, а Вие – не? 
Не е честно,
Ами ние за какво работиме?“,
Попитаха те безгръбначните,
С доза отчаяние,
Несъзнавайки, че не са много над теб, 
Нито за тях не е,
Нито за тебе,
Два лева билетче,
Двайсе-трийсе процента
Инфлация,
Удобства безброй в глобалната меритокрация,
Няма подслони на промоция,
А с работа не се забогатява,
Нежелана плява избуяла в главата ти остава.

А ти тихо си стана
И слезе на следващата спирка.
Зад гърба си чуваш още как
Велики хора били излизали
От нашата кръв,
„Не като тебе, мърша“,
Куклата на конци ще ти каже,
Но Слава Богу,
Повечето жители смирени са.

Ще те гледат съжалително,
Ако не са извърнали предварително лица,
Разбираш ги,
И ти „беше“ като тях,
Част от маса непознати мушици,
Вярвате във същите неща,
Бачкаше здраво за без пари,
Но тялото ти вече за робски труд не ще да знае,
За кандидатстване през апликации
И още други иновации –
Подсмихват се офисни плъхове на твойта генерация.

Оставаш си със своите мишки и хлебарки,
И един приятел-пиянде,
Да спите на смени,
някой да пази
От неслучайни срещи с други изгубени души,
Онези винаги в черно
и с избръснати глави,
Но да преминем към въпроса ми, драги:
Каква е качествената разлика
между бедния и платения роб?

Ако изборите не бяха без значение,
Щяха да са забранени,
Имаме повече общо помежду си,
Отколкото не,
Дружбата възкръсва,
И след допълнителни смени,
И след разширени вени,
Някога пак наистина ще се намерим,
Без да се виним напразно,
Без хапчета против горчивина,
Мисли глобално, действай локално,
Всички сме един за друг огледала.