Седнал съм
и гледам как метеоритен дъжд
удря птици в полет
и перата им падат тихи,
като снежинки.

За птиците това се случи
толкова впезапно,
че не усетиха болка,
докато долу сред отломките
деца събираха перата им
и ги вплитаха в корони,
танцувайки,
имитирайки песните,
които са вече само техни собствени –
няма ги онези,
които имитират.

Безброй жълъди
останаха без своите верни носачи,
а насекоми разяждаха листата на пролет,
и въздухът започна да свършва,
реките да се изпаряват,
изчезнаха и работниците, които сглабяха
филтриращите системи,
и резервните части, неоновите светлини,
и за кратко беше просто…
ЖЕГА.