Пия изворна вода,
Седя на пейка в парка,
Радвам се на песента на птиците
И докато тътря се спокойно из града,
Мисля си за тебе,
Все за теб!

Във вкъщи е свещен покой,
На топло сме и готвим на котлона с годеницата,
Прегръдките ни топли няма кой
Да влезе да разтури, зная,
Ала макар и в Рая
Мислите ми пак към теб се стичат,
Все към теб!

Тук децата навънка играят,
Стари и млади въртят педалите
На своите колела,
Глъч всекидневна цари на пазара,
И дори и да има несгоди
И неправди,
Крамоли,
Сега не ми е до това.

От човек на човек
Няма да намериш две съдби еднакви,
Ни един и същ късмет,
Животът не е нито тежък, нито лек, бих казал,
Ала буца в гърдите появява се внезапно
Помисля ли си пак за теб, ЗА ТЕБ!

Благодарността ми сигурно е недостатъчна
За мира и за спокойствието в моя край,
Ала не мога безразлично да подмина
Участта ти тъй несправедлива,
Не е съдба, а колективно наказание,
Какво е наш’та свобода
В съседство на онова страдание?

Гняв и сълзи пълнят ме,
Когато мисля си за тебе, Газа,
Милост за невинните,
нетърпимост към убийците,
Моля се,
За край на тази лудост
И оназ омраза.