„С една горила
пролет неправиш“,
поучаваше ме Професорката
със своя чип нос.
„Да, но нека не се забравя,
че тя вдъхнови най-много
маймуните
да сменят зоопарка“,
вирнах аз собствения си нос,
изпъчил гърди,
и развях джобното си знаменце,
с цветове разрязани
от прави линии
и с гербът на горилата,
размахала десница.

* * *

По стар нов обичай
се обличахме отново
официално
и заговорихме твърдо и формално,
на Вие,
всяка професия стана уважавана,
извор на неплокатимо реноме,
така че моето мнение стана
неопровержимо сред студентите,
и на среща с теб
доказах ти
колко съм остър и важен,
„Днес ще сме горди плебеи,
утре отново – царе,
а паметниците ни
вече ще бъдат олицетворение
на моя първообраз,
на прадедите ни,
които изглеждат като мене,
но с по-резки черти
и доминиращи вежди,
казахме на скулпторите да издигат
богове, не робове,
казахме отново „да“
на военните паради,
на казармата
и забранихме няколко
телевизионни канала,
Китен и Приморско пак са наши,
Обзор и Св.Св. Константин и Елена,
там кебабчето пак е 50 стотинки
и в магазина имат домашна ракия,
петнайсе музикални групи
и десет фолклорни ансамбъла обикалят страната,
след още десет години ще са стотици.“
И така, обичаме се,
бием си шамари,
аз танцувам с костюм,
а ти по цици,
всичко бе такова,
каквото е било,
горилите продажат шимпанзета в зоопарка
карат лимузини дойче марка,
а историците треперят
и горят свидетелства,
с възторг преписват стари митове,
слава на момчетата!