По пътища празни,
по малки пътечки,
с песни, с дъжд,
в мръсни дрехи или в зной,
в търсене на себе си
или в нетърсене на нищо,
влюбен,
объркан,
търсиш луната
и звездите,
докато плуваш в морето през нощта,
докато правиш салта в пясъка,
докато пиеш с приятели,
които ти се смеят,
целуват те,
разказват ти историята,
която ще ти промени живота,
която си знаел винаги в сърцето си
и сто пъти разлиствал си,
лист по лист,
до днес,
когато тя завърши,
за да започнеш нещо непознато ти.

Пак си казваш,
минаха години,
пак завръщаш се към себе си,
към онова най-съкровеното
и другото, което плаши
откровено с безрасъдството си.
Наистина изтекли са години
и някои неща са само по веднъж,
но без тях
тук тебе нямаше да има,
по пътища празни,
по малки пътечки,
с мене да правиш
лъкатуш!