Събирам камъни,
Късчета изстинала лава,
Възхитително претопена, начупена скала.

Краката ми цъкат
Като стрелки на часовник,
Отмервайки времето на тревите под себе си.

Влюбен загубен,
Вплитам в косата си намерени пера и се боя
Да не отлетят.

Енергията ти разлага връзката ми с материалното,
Преоткривам приоритетите си –
Да бъда ловец на светулки,
Да живея в буркана при тях.