Мале, ако почна да пиша
Както куче в парка търси храна
Както котки се топлят гръб до гръб върху капака на угасена кола
Както звукът на счупена машина възбужда, весели и 
Видът на рухващи структури още радости твори,

Мале, ако почна да пиша
Както падат есен листата
И както те поглъща чудовище мъглата,
Както мъжки водни кончета раждат наведнъж стотици деца,
Както сляп и безрък заедно садиха гора,

Мале, ако почна да пиша така,
Както барабанистът налага перкусиите на тренировка,
Както Персеидите се изливат в чисти, безлунни небеса,
Както рояк скакалци заливат без трактовка,
С устрема на нощна пеперуда към светлина,

Мале, ако почна да пиша така,
Както жена ми върши всичко докрай и без пощада,
Както мой другар никога ухо не откланя,
Както баба е научила в отговор на всичко да дава,
И за оня, вечният апостол на радостта,

Мале, ако почна да пиша,
За аферата пеперуди-цветя,
Как се гледат домати
И се учат да ходят по жица деца,
И как всеки ден да се садѝ 
Още и още и още гора,
Как да се правят паради, събори, колонади 
От колела
По пътища и магистрали,
Как? Така.

Мале, Мале, Мале, Мале,
Ако почна, Майко, Мамо, Майне,
Да пиша така, брате,
Ето за тези, сестро, неща,
С интензитета на всичко това,
На всичко добро и на всяка цена,
Ще ви призова аз наравно…

Да кажем Свобода за Палестина!

На колонади и по паради,
И докато садим гора след гора,

Докато децата тука си играят 
И градинари над доматиту баят,

Както баба раздава,
Радостта заразява,
И приятелят изслушва всяка тъга,

Както жена ми фурия,
Твърдоглава пеперуда,
Всепоглъщащ рояк,
Персеиди се изливат
И барабанистът удря пак и пак и пак,

Както и недъга прави магии,
Както кончето набира сили,
Всепроникващи като мъглата,
Ако ще падаме – да е като листата,

Нека старото умира,
Новото от люлка да не спира,
Двигатели, капаци и котки,
Кучетата търсят ли находки,
А ние заедно, какво?

Мале, ако спра да пиша,
Дали престанали са те да дишат?
Мале, ако спра да пиша..
Но защо бих замълчал?