Искам да те погаля
с длан от лайка,
да предизвикам даже
с прашеца си апчих,
пък дано това не те откаже
да дойдеш в мечтите ми замалко,
където скачаме към цъфнали дървета
и се превръщаме в пчели.

И аз съм като тебе често
прегърбен от невидима тъга,
И утре пак
няма да ни е лесно,
завали ли от сърцата сяра.

Вдишай ме,
Вдишай ме,
като любимия си цвят,
и си вземи нещо само за тебе.
В утрешния свят ще излезна от джоба ти,
да те открадна отново от лошото време.